Глабридинът е едно от най-известните биоактивни съединения, открити в женското биле (Glycyrrhiza glabra). Изследван е ефектът му върху пигментацията в продължение на десетилетия, въпреки че начинът, по който влияе върху меланогенезата, изглежда е по-сложен от простото блокиране на тирозиназата.
Производството на меланин се контролира от мрежа от сигнали вътре в меланоцитите. Един важен път започва, когато сигналите на меланокортин, включително -MSH, активират MC1R върху повърхността на меланоцита. Това повишава вътреклетъчния сАМР и активира протеин киназа А (PKA). По-надолу по веригата CREB и транскрипционният фактор MITF помагат за регулиране на гени, участващи в синтеза на пигменти, включителноTYR, TYRP1 и DCT/TYRP2.
Ранните проучвания на глабридин са фокусирани главно върху тирозиназата. Експерименти в култивирани меланомни клетки показват, че глабридин може да намали активността на тирозиназата и образуването на меланин. По-скорошна работа предполага, че неговата активност може да се разшири по-нагоре и да повлияе на регулаторните механизми, които определят колко от тези меланогенни протеини клетката произвежда на първо място.
Една особено интересна цел еCREB–CRTC1–MITF ос.
CRTC1 е транскрипционен коактиватор. Когато влезе в ядрото, той може да си сътрудничи с CREB и да подобри транскрипцията на MITF. След това MITF насърчава експресията на няколко протеина, необходими за меланогенезата. Проучване от 2025 г., изследващо съединения, получени от женско биле, установи, че глабридинът намалява фосфорилирането на CREB и ограничава ядрената транслокация на CRTC1. Повече фосфорилиран CRTC1 остава в цитоплазмата, оставяйки по-малко достъпен за участие в транскрипцията на MITF.
Ефектът надолу по веригата беше намаляване на свързаните с MITF меланогенни протеини и натрупването на меланин.
Това си струва да се разграничи от директното инхибиране на тирозиназата. Вместо да действа само върху ензим, който вече присъства, глабридин изглежда способен да повлияе на сигнализирането и транскрипционните събития, които определят меланогенната активност в по-широк план.
Картината става още по-сложна. Скорошни експерименти с човешки меланомни клетки също свързват глабридин с намаленаWnt/-катенин сигнализация, друг път, способен да регулира MITF. Други открития предполагат, че глабридинът може да повлияе образуването на меланоцитни дендрити и последващото прехвърляне на меланин към кератиноцитите. Тези механизми все още се изследват и не трябва да се третират като еднакво установени в нормалната човешка кожа.
Така че може да е по-точно да мислим за глабридин като замногоцелеви регулатор на пигментациятаа не просто инхибитор на тирозиназата.
Това разграничение също има значение при тълкуването на козметични твърдения. Голяма част от механистичните доказателства идват от култивирани меланомни клетки, експерименти с животни или контролирани лабораторни модели. Тези проучвания помагат да се обясни как глабридин може да действа, но не означават, че всеки молекулярен ефект ще се прояви в същата степен, когато глабридин се прилага локално върху човешката кожа.
Това, което наличните доказателства предполагат, е, че глабридинът може да повлияе на меланогенезата на няколко нива - от активността на тирозиназата до транскрипционната регулация, свързана с MITF. Този по-широк биологичен профил е една от причините съединението да продължава да привлича вниманието в изследванията на пигментацията и тена на кожата.